Новини

ИНТЕРВЮ С МАРГАРИТА ЕНЕВА

12 май 2016

ИНТЕРВЮ С МАРГАРИТА ЕНЕВА - факти от историята на книгите, описващи паневритмията

Това интервю е ПОРЕДНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ДРУГИ ХОРА СА ПРОМЕНИЛИ ОПРЕДЕЛЕНИ ДЕТАЙЛИ в книгата на Ярмила Менцлова, описваща втория дял на паневритмията на френски език, докато ЯРМИЛА МЕНЦЛОВА фактически не е била в състояние да се занимава с последната редакция и контрола върху крайния вид на книгата си.

Маргарита Енева

Маргарита Енева е родена през 1943 г. в Габрово, от 1976 г. живее в Париж, където работи в направлението на юнгианската аналитична психология.

Маргарита завършва философия в Софийски университет, защитава докторска дисертация “Фройдизъм и неофройдизъм - влиянието му върху Западната култура”, към Института по културология. По това време се запознава с Крум Въжаров и участва в братския живот в София. Всъщност връзката й с Братството датира още от детските й години, когато седемгодишната Маргарита, заедно с майка си, посещава сбирките на братската група в Габрово, провеждани в дома на сестра Цанка Екимова.

След защитата на дисертацията си, Маргарита Енева работи като психолог в психиатричната болница в Курило, където й се налага да наблюдава психическото насилие, оказвано върху дисидентите, принудително затваряни там. Тази професионална дейност й се отразява подтискащо. По същото време тя среща бъдещия си съпруг - французин, журналист в “Humanite”, омъжва се през 1976 г. за него и заминава за Франция.

В Париж Маргарита Енева, вече с фамилия Немилович, се запознава със сестра Ярмила Менцлова (балерина, ученичка на Учителя, на която Той е показал Паневритмията и на нея е поставил задачата да оправи неточностите, за да бъде предадена вярно на идващите поколения). В Париж Ярмила основава Асоциация по Паневритмия, чиито сбирки се провеждат на Алпите. Там, при нея, учи и Маргарита Енева; свидетел е на това как е играла паневритмичните упражнения Ярмила, как е писала книгата си за Паневритмията и какво се е случило с тази книга след заминаването й.

Маргарита, при нас, в Братството, се явиха спорни въпроси, свързани с Паневритмията. И тъй като всички искаме да играем правилно, решихме да поговорим с теб. Знаем, че ти си била близка с Ярмила Менцлова - сестрата, на която Учителя е казал, че трябва “да оправи” Паневритмията; знаем, че ти си виждала как тя играе Паневритмия; тя те е учила; била си до нея преди да си замине от този свят - затова искаме да ни разкажеш, искаме да ти зададем онези въпроси за Паневритмията, по които няма единно мнение в Братството. Ти си била при един чист извор - така можем да наречем Ярмила, и се надяваме чрез този разговор да получим яснота.

И аз също чувствам отговорност към Ярмила, и ясно усещам, че трябва да говоря в името на Истината, пък кой каквото ще да каже. Важното е да свидетелствам за онова, което съм видяла и узнала. Затова се съгласих да разговаряме пред читателите на в. “Братски живот”.

Добре, но разкажи ни първо накратко за твоя живот. Ти си родом от Габрово, разбрах, че майка ти е била в Братството.

Да, майка ми беше преминала през много страдания и когато се срещнала със сестра Цанка Екимова, веднага приела Словото на Учителя. Тогава аз бях 7-8 годишна и ме водеха на братските сбирки в дома на леля Цанка. Но после дойдоха гоненията, взеха ни беседите, брат ми попадна в концлагер в Белене... Аз много исках да следвам, но за да ме приемат, ми беше нужна добра характеристика. За тази цел трябваше да работя в тъкачна фабрика, после 9 месеца и в поправителен лагер. И всичко това по причина, че произхождам от “неблагонадеждна” фамилия. Накрая успях да стана студентка по философия в Софийския университет, защитих докторска дисертация, работих като психолог в психиатричната болница в Курило.

Като студентка в София срещаше ли се с хора от Братството?

Да, познавах се с Гриша Кьосев, който пък ме запозна с Крум Въжаров и така започнах да участвам в сбирките на една братска групичка. Ходехме на Витоша, изучавахме астрология. По това време се запознах с моя бъдещ съпруг, французин, журналист в “Humanite”, и от 1976 заживях с него в Париж.

И тогава ли се запозна с Ярмила Менцлова?

Да, наскоро след като се установих в Париж се запознахме. Още при първата ни среща усетихме топлота и доверие една към друга. По-късно отидохме в една къща в Алпите, Ярмила беше основала Асоциация по Паневритмия и там, на една поляна, играехме Паневритмия.

Разкажи ни каква беше Ярмила, как играеше, как преподаваше Паневритмия?

Ярмила беше изключително красива и изразителна, имаше психично тяло - можеше да изрази всяко състояние, идея, мисъл, чувство, беше много талантлива. Предаваше вътрешния смисъл на паневритмичните упражнения, разкриваше пред нас дълбоката им символика. Не ни спираше, докато играем, да ни коригира, искаше да навлезем в духа, в същността на нещата. За нея това беше свещенодействие и тя създаваше такава атмосфера около себе си, която ни помагаше да намерим точните движения.

Когато отидохме в Алпите, аз вече бях играла Паневритмия в България и Ярмила нямаше бележки към моята игра.

Споменахме, че в Братството напоследък се явиха някои спорни въпроси за Паневритмията, нека поговорим за това. Как Ярмила играеше например упражнението “Изгрява слънцето”?

Играеше го, както сега се играе на Рила, както е на снимките с Ярмила и Мария Тодорова, публикувани в изданието на Паневритмията от 2004 г. Играеше го, както го играехме на Рила, при Сфинкса, преди 1989 г. Там беше Крум Въжаров и много други приятели от Братството. Винаги се е играело с отваряне на ляв крак при “Зун мезун” - така го играеше Ярмила. В Алпите, в групата на Ярмила, беше и Жан Гобо, той може също да потвърди, че Ярмила така го показваше.

Защо тогава във френското издание на Паневритмията, чиито автор е Ярмила Менцлова, то е показано по друг начин - с отваряне на десен крак?

Точно за това искам да разкажа, искам и да го напиша в една книжка със спомени, за да се знае как стана тази промяна - чувствам някакъв дълг към Ярмила, затова съм решила да свидетелствам за случилото се.

Ето сега имаш тази възможност и ние сме готови да те чуем.

Случи се така. Ярмила пишеше книга за Паневритмията и почти я беше написала, когато в Париж дойде Крум Въжаров, той е бил преди неин съпруг, с него дойде и Мария Митовска. Крум започна да убеждава Ярмила да коригира някои места в книгата, беше настойчив, категоричен, уверен, че е прав.

Ярмила пък беше фин човек, не искаше да има препирни и конфликти, затова не му противоречеше, но не промени нищо и продължи да играе както преди. Книгата й беше завършена, но не можа да излезе приживе - Ярмила неочаквано си замина от този свят.

Бележка: След уточнения и допълнителен разговор с Маргарита Енева се изясни, че второто описанието на първия дял на паневритмията, в което участва Ярмила е било завършеноно не след смъртта на Ярмила, а когато тя вече е била много тежко състояние поради тежката травма на главата, която е получила, затова фактически не е била в състояние да се занимава с последната редакция и контрола върху крайния вид на книгата си.

И какво стана с книгата след това?

Ето какво се случи. Ярмила беше възложила на една художничка, французойка от Асоциацията, казваше се Пол, да направи илюстрациите към нейната, вече завършена книга за Паневритмията. Но стана така, че Пол дойде в България, срещна се и разговаря с Крум Въжаров. Навярно той беше успял да я убеди в своето, защото след това видяхме, че в отпечатаната книга, илюстрациите не са автентичните, не отговарят на начина, по който Ярмила играеше и преподаваше упражненията. Как се е случило това, можем да се досетим. Защото факт е - илюстрациите и коментарите към тях във френското издание на Паневритмията, както и в преведеното по-късно на български (”Паневритмия”, издателство “Изток-Запад”, 2015 г.) , се разминават с оригинала, т.е. с начина, по който играеше Ярмила - на онази сестра, която е била посочена от Учителя за образец! Понякога усещам тъгата на Ярмила от случилото се с книгата й, затова реших да свидетелствам - за да си дойде всичко на мястото.

Сестра Маргарита, правилно ли те разбрах - ти свидетелстваш в името на Истината, че описанията и илюстрациите във френското издание на Паневритмията и това на преведеното от него и издадено през 2015 г. от издателство “Изток-Запад” са подменени и не отговарят на начина, по който е играла и преподавала авторката на книгата - Ярмила Менцлова?

Да, правилно си ме разбрала. Това свидетелствам. Доста дълго държах горчилката от случилото се, усетих също в един момент, след като се завърнах от клинична смърт, и болката на заминалата си вече сестра Ярмила. И най-накрая се реших: въпреки уважението ми и приятелските ми чувства към брат Крум Въжаров и сестра Мария Митовска; въпреки притесненията си, свързани с топлите ми чувства към тях - реших да разкрия тази истина.

Благодаря ти, сестра Маргарита, че ни разказа всичко това. Ще очакваме твоята книга със спомени, където по-подробно да опишеш времето, хората, срещите в твоя живот и отново да свидетелстваш за случилата се подмяна на описанията в някои упражнения от Паневритмията в книгата на Ярмила Менцлова.

Новини

ИНТЕРВЮ С МАРГАРИТА ЕНЕВА

Още новини: