Статии за Паневритмията
PANEURHYTHMY EXERCISES FOR DEVELOPING PARTNERSHIP AND SOCIAL SKILLS
Ludmila Chervencova
ЗНАЧИМОСТТА НА СЪХРАНЕНАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО УЧИТЕЛ-УЧЕНИК - статия от Л. Червенкова Statia za panevritmiata_ feb 2014 L_Chervenkova.pdf
ЗA МУЗИКАТА И ИСТОРИЯТА НА ПАНЕВРИТМИЯТА – ПОВЕЧЕ ОБЕКТИВНОСТ Статия.pdf
Развиване на съзнателността чрез Паневритмичните движения от Ясен Даскалов (Ако искате да прочетете статията на сайта, кликнете на подчертаното заглавие на статията. Същата статия можете да изтеглите в уърд-формат: Развитие на съзнателността - Ясен Даскалов )
Видове движения в Паневритмията от Снежана Димитрова
Други статии за Паневритмията може да намерите тук: още статии
Развиване на съзнателността чрез Паневритмичните движения
Човекът в своето развитие е воден от стремежа си да се прояви. Под проява разбираме възможностите и способностите на самия човек. В определен етап от неговото развитие човешкият стремеж за проява не е съзнателен, човек не го съзнава ясно. Това говори, че той е ръководен от сили, които проявява, без да ги разбира – съзнава; той не е господар на самия себе си. В дадения случай под сили ще разбираме същества, които ръководят и учат човека. Всяка тяхна разумна проява, проектирана върху определено същество, си има своята проекция и върху физическия свят чрез човека като движение. Движението е форма на проява във физическия свят. Тази форма на проява може да бъде изразена чрез различни части на човешкото тяло – ръка, крак, глава и т.н.
Разликата между съзнателния и несъзнателния човек в отреагирването на вътрешния импулс, който човек получава преди началото на движението е, че първият познава източника на импулса, който иде в него, познава естеството на мислите и чувствата, които са в него, докато вторият не познава още себе си – не познава източника на импулса, който иде в него, не познава своите мисли и чувства. Той се учи след като получи резултата на своето действие – започва да се замисля за него и колкото е по-осъзнат, толкова по-добре и правилно прави своите заключения. Защото в дадения случай и единият, и другият могат да действат бързо, но единият да съзнава резултата на своето действие, а другият да не го съзнава. От това гледище ние делим движенията, постъпките на човека на разумни – съзнателни и неразумни – несъзнателни.
Пробуждането на човешкото съзнание и развитието му е един велик Божествен процес. Тази съзнателност, нейното развитие е процесът на придобиване на вътрешната свобода. Развитието на съзнанието е развитие на съзнателността у човека – т.е. развитие на усета за самия себе си, развитие на познанието за себе си. Пробуждането на човешкото съзнание става в определен момент от неговото развитие и този момент за много хора е сега, в сегашния живот. Именно сега осъзнатостта има всички условия и възможности да се развива. В момента на пробуждането на съзнанието в човека се пробуждат всички духовни сили, проявени по нов начин, а именно: човек разбира, че тези сили са духовен потенциал, с който той може да разполага и оперира съзнателно, без да нарушава хармонията на средата, в която е потопен. На този етап те стават вече негово достояние, защото разбира и духовната същина на своето естество.
Развитието на съзнанието представя процеса на вселяването на Божествения дух в човека, което става постепенно. Развитието на съзнателността е наука за разбиране, за съзнаване присъствието на Бога в себе си. Но тъй като това остава само на думи, като понятие, нещо неразбрано, трябват ключове, с които да се отключат и отворят вратите в човешкото съзнание – в неговите разбирания да настъпи един приток на нови сили и енергии, които да обновят и разширят представите му за живота и неговата целокупност. Тези ключове са паневритмичните движения. Чрез тях понятието за Бога става нещо реално, разбрано, живо. И когато Христос казва: “Думите ми носят живот вечен” – то е защото Той е проводник на този живот, защото живее в него; тъй както тези движения са част от творческото изявление на Бога, тъй и ние се потапяме в този живот и ставаме едно с Него. Работим, растем и се разширяваме с Него.
Паневритмичните движения са метод за свързване със съзнанията от по-висшите светове, които вливат по-високи разбирания за живота и разширяват човешкото съзнание.
Всички упражнения, опити от беседите и лекциите имат за цел човек да разбере духовното същество вътре в себе си. Да разбере силите, които се крият в него и които работят в неговите тела, в неговия ум, сърце, дух, душа и воля. Те се явяват като част от подготовката за нещо много по-голямо, а именно Паневритмията, където вече силите се организират, включват на съвсем друго, колективно-космично ниво.
Човек трябва да съзнава своята духовна същина, да я усеща, разбира. За тази цел той трябва да се самонаблюдава. Нужно е да познава своя ум, своето сърце, своята душа, своя дух и своето тяло. Да ги разграничава в представите си и да знае всяко едно с какви сили оперира. Това не става по механичен, външен път, понеже духовната същност е потопена в Любовта и тя е пътят, по който и чрез който човек ще разбере своята същност. Паневритмията е танц на душата, да се прояви душата чрез движенията и да й се даде свобода – да се освободи. Във всяко движение да търсим израз – проява на душата в движението. Не да й налагаме нашата воля, а да й дадем свобода, и тя ще се прояви. Тя познава, знае езика на движението. Прояви ли душата своя живот в движенията, и човек ще се измени – човешкото лице ще просветне, умът му ще се избистри, духът му ще се ободри и тялото му ще се освежи. Човек ще се подмлади. В играта да проявяваме живота на душата. За да я проявим, не трябва да я ограничаваме и да не се смущаваме, да забравим себе си и да не се месим в нейния живот.
Паневритмията събужда божествената семка на Любовта, посята в човешката душа. Любовта събужда Любов. Любовта е вътрешния глас на Паневритмията. Тя е вратата за разгадаване на тайните, вложени в нея. Духът на Паневритмията е Любовта. Да търсим Любовта в себе си, в ближния си и в Бога – това ще рече да играем с Любов, да виждаме в партньора си нашия ближен, да виждаме в свещения кръг проявата на Бога. Любовта е мистичния свят на Паневритмията. Връзката на движенията с живата космична Паневритмия – това е нашата любов, която ще принесем в жертва жива, свята и благоугодна Нему, пред олтаря на Живия Бог, и с която ще се свържем с реалния, живия космичен паневритмичен кръг.
Развитието на съзнателността чрез паневритмичните движения е велико изкуство, чрез което човек става по-съзнателен, по-осъзнат. Той възприема духовните сили чрез различните части на своето тяло и ги обработва. Човекът с пробудено съзнание усеща тялото си като нещо много ценно. Той има към него най-красиви отношения, защото в него вижда своя ближен. И не само това – във всеки уд усеща и разбира какви сили протичат през него; знае предназначението им и чрез какво движение на частите какво да постигне. Науката за танца не е влязла още в неговата същина. Хората танцуват, играят, но на физическите усилия за проява им липсва нещо много важно – духовното разбиране за същността на движенията. Духовно прозрелият същността на движението се отнася към дадено движение съзнателно. Той не действа импулсивно. В неговите движения има музикалност – ритъм, такт, хармония, чувствителност, усет за красота.
Човешкото тяло представлява музикален инструмент, на който човек трябва да се научи да свири. Всяко едно движение да бъде осъзнато – това ще рече да усещаме, да осъзнаваме движението във всеки един момент, за всяка точка от фигурата, по която движим съответния уд. Да усещаме присъствитето на живот във всяка част на своето тяло. Както тонът на един музикант зависи от движението, което е направил, за да го произведе на музикалния инструмент, така и човешкото тяло ще произведе такъв тон, който зависи от съответното движение, което сме направили. В това осъзнаване на движението вече можем да проектираме своята мисъл. Когато човек проектира мисълта си в движението, това движение става съзнателно. Човекът е вече господар на своите движения. Тогава можем да говорим и за духовно танцуване. Всяко подвижване в тялото да го усещаме, да ни е приятно, да го разбираме и да го вършим със свещеното чувство за велика работа – свещенодействие с Любов. Това разбиране изисква изучаване на движенията, извършени с различните части на тялото, в различните посоки в пространството и връзката им с духовната същност на човека. Колкото по-съзнателно танцуваме тези движения, толкова по-добре ще дадем възможност на тези велики духовни сили да градят в нас. Чрез тези движения се увеличава и съзнателността в човека.
Както музикантът-изпълнител непрекъснато слуша и контролира тона и неговите качества, така и човек трябва да слуша отгласа на своите движения в тялото си. Осъзнаването на движенията води до един вид виждане, усещане за присъствието на индивидуалното съзнание в съответната част, която движим. Това не е само усещане, има нещо повече от усета. То е свързано с концентрацията и присъствието на мисълта като подготовка за това. Колкото човек става по-осъзнат, толкова повече усеща себе си в крайните точки на тялото си – пръстите на ръцете и краката си и техните върхове. Докато в един момент човек започва да има усета за духовно пипане. Това духовно пипане го свързва с определени енергии, коите се явяват като храна за неговите духовни тела и съответните духовни сетива. Заедно с развитието на духовната си сетивност човек добива друг вид чувствителност, а именно започва да усеща живота в себе си и своето присъствие в живота още по-реално. Това и разбираме под думите, че животът е едно неделимо цяло – то зависи от мястото, до където се намира човек, който е израснал вътрешно.
Душата е тази, чийто стремеж осмисля всичко около себе си. Без този вътрешен непреодолим стремеж не можем да постигнем нещата, не можем да ги познаем, не можем и да учим.
Човешките клетки също откликват на паневритмичните движения – те разбират красивите движения и помагат на човека в неговия стремеж. Човек трябва да се вслушва в своето тяло, то работи заедно с движенията и му помага.
Важно значение има предварителната духовна нагласа за изпълнението на Паневритмията – молитва, размишление, концентрация, 6-те упражнения, които подготвят към онова велико, могъщо, творящо течение, което води човека към познанието на неръкотворните Домове Господни в Царството на Духа.
Паневритмията е тайнство, тя е космичен принцип, който твори световете. Тя е нескончаем и вечен принцип, даден на човека при сегашната му степен на развитие. Тя се играе вечно. Когато я играем, ние се свързваме с паневритмичните движения в останалите светове, със съществата, които я играят там и ставаме с тях едно цяло, което твори. Бог работи чрез паневритмичните движения. И тогава може да кажем, че паневритмичните движения са истинската работа – работа на Бога и за Бога. Работейки, те творят и повдигат тези, които ги изпълняват, и останалите, с които всеки един е свързан. Паневритмията е еволюционното движение на световете и Вселената. Тя е еволюционен, творчески принцип. И колкото по-нагоре се качваме, и там ще видим паневритмични движения. Еволюционните движения във Вселената наричаме Паневритмия. Колкото по-съзнателно играе човек, толкова по-голяма възможност има да се качи в по-високите светове, съзнанието му да се свърже с тях и в него да потекат тези велики космични сили. По този начин той става едно със съществата в съответния свят, до който съзнанието му се е докоснало и в него се открива нова възможност за развитие. Човек сам създава в себе си условия да расте и да се развива. Това наричаме правилна посока на движение. Това е метод, път за развитието на човешката душа, който съкращава време и пространство и води човешката душа право към Бога.
Душата знае този път!
Доклад, изнесен на семинара по Паневритмия ноември, 2004
|
ВИДОВЕ ДВИЖЕНИЯ В ПАНЕВРИТМИЯТА Снежана ДИМИТРОВА За да говорим за видове движения в Паневритмията, трябва да изясним какво представляват тези движения. Движенията, които извършваме чрез упражненията от Паневритмията, не са обикновени ежедневни движения, които понякога правим несъзнателно, необмислено.
За да определим правилно видовете движения в Паневритмията, трябва първо да дадем определение на едно централно понятие, което се очертава в логиката на разсъждение при тяхното проучване. Това понятие е паневритмично движение. То посочва в обобщен вид характера на всички извършващи се движения в Паневритмията, независимо от вида им. Паневритмичното движение не обозначава отделно или вкупом елементи или в цялост упражненията в Паневритмията.
За да аргументираме дефинирането на това понятие, това предполага да го разгледаме спрямо други две, от които то произлиза: Паневритмия и паневритмичен принцип.
Думата Паневритмия обозначава космичната валидност на всеобщия космичен ритъм, подчинен на общ висш център – Бога. Следователно контактът и хармонизирането на човека чрез Паневритмия с този висш център, чрез включването във всеобщия ритъм, е смисълът на самата Паневритмия. Тогава най-краткото и точно етимологично тълкуване на думата е логично да бъде: „висш всеобщ космичен ритъм“.
Следователно разглежданото от нас понятие паневритмично движение може да се определи като движение, което ни привежда в контакт с висшия космичен ритъм и ни хармонизира с него.
„Паневритмичен принцип“ е израз, който употребяваме за изразяване на спазването на 7-те принципа, върху които почива Паневритмията. Следователно паневритмичното движение е движение, построено при спазването на тия 7 принципа.
Получава се следната дефиниция на паневритмичното движение като цяло: движение, построено на паневритмичен принцип, което привежда човека в контакт с висшия космичен ритъм и го хармонизира с него. Такова движение включва всички физически и психически параметри и трансформации на движението въобще.
Всяко упражнение в Паневритмията е съставено от множество видове паневритмични движения. Защото в даден момент и при даден човек движението представлява специфичен процес и едновременно може да принадлежи към различни видове. Деленето на видове, т.е. научните класификации подпомагат проучването. Те са само помощна представа и диференциация от различни гледни точки, за да може цялостното явление да се разбере, определи и оцени. Всяко паневритмично движение е своеобразен комплекс с много характеристики и функции – физически и психически. Например може да се говори за траектория, форма, линия на движението, но в кой момент у даден човек какви психически механизми ще задейства то и с какъв обем ефект ще произведе, не може да се посочва.
Ще се спра на три типа класификации – според три признака за класифициране на паневритмичните движения: според определяне формата, съдържанието и смисъла, според петте принципа и според признака физично/психично. Сега ще се опитаме да разсъждаваме какво представлява паневритмичното движение според неговата форма, съдържание и смисъл.
Изхождаме от следната идея: Принципът на Любовта в Учението на Учителя посочва смисъла. Принципът на Мъдростта определя съдържанието. Принципът на Истината ни разкрива формата.
Изводът, който следва да направим на първо място, е: Любовта като водещ принцип в Новата Култура ни насочва към определяне на смисъла на Паневритмията и на паневритмичното движение като водещ пред неговото съдържание и форма. За по-ясно представяне предлагам следната таблица на съответствията: Таблица 1
Формата на паневритмичното движение включва изясняването на техническата страна на изпълнението: 1. като текстово описание; 2. като методика на разучаване и преподаване; 3. като процес на преживяно движение.
Основен акцент при изясняване техниката на изпълнение на движенията от упражненията е уточняване и спазване на две особености. Първата: разграничаване на понятията механична гимнастика, механично движение от паневритмично движение, към което ни насочва Боян Боев. Втората: уточняване кое превръща механичното движение в паневритмично. Б. Боев посочва идеята или идейното движение като антипод на механичното. Според мен само трите страни на паневритмичното движение като движение едновременно по форма, съдържание и смисъл, го правят паневритмично.
Съдържанието на паневритмичното движение се посочва в литературата с думите „изгряващи идеи“. Те са седем: Добро, Справедливост, Разумност, Хармония, Братство, Свобода и Космична любов. Тяхното специфично изложение според идеите на Учителя е най-силният и в същото време минимален акцент, за да се говори за разпространяване на Словото чрез преподаването на Паневритмия. С други думи: тълкуването на тези идеи може да е само обобщено и от гледна точка на учението, в социално и педагогически приемлива форма от гледна точка на обществото. (Като идейно-художествено съдържание и форма на психотренинг, психоанализа и т.н.)
Смисълът на паневритмичното движение се заключава в най-широко употребявания израз „вътрешен смисъл на упражненията“. Ще се спрем по-подробно върху него. Вътрешният смисъл разкрива основите, характера, ценностното развитие, методите на новото възпитание и самовъзпитание, които са в състояние да насочат съвременния човек (дете, общество) правилно към реалностите на епохата на Новата Култура. За да се осъществи и разбере правилно вътрешния смисъл, трябва да са изпълнени следните изисквания (условия): Преживяване на Паневритмията (Означава не само теоретично запознаване); Практикуване на Паневритмията;
Спазване предимството на принципа на Любовта при преподаване на Паневритмията: например учебното съдържание да включва елементарно информиране: идеалът за човек – човекът на дейната любов; понятие за 4-те степени на любовта и двустранния й характер като процес на любов и обич; предимство на възпитателния и самовъзпитателния подход пред обучението (Защото целта е не да запознаем някого с Паневритмията, а да реши да я практикува и да се ползва от нея в живота си. ) И т.н.
Разграничаване на понятията личност – човекът като ум, сърце и воля и космичност – човекът като ум, сърце, воля, душа и дух. Тези две понятия изразяват принципната позиция и обхват на проучване, които науката и Новата окултна наука предлагат.
Любовта, възпитанието, смисълът на нещата са символ на процеса на посяване на семето. С други думи, става въпрос за влияние и позитивни промени чрез Паневритмията върху наследствеността, генотипа, кармата, характера, съдбата, дарбите, способностите, предразположенията. Този въпрос е от най-малко проучените като конкретно съдържание. Символите са удобна и приемлива форма на представяне на идеите.
Какво съдържа вътрешният смисъл? Той ни разкрива пряката реализация на 7-те принципа. Тяхното изявление чрез вътрешния смисъл може да се разгледа примерно по този начин: Таблица 2
Опитахме се да изясним какво представлява вътрешният смисъл, на какво се базира и с каква насоченост.
Конкретното тълкуване на вътрешния смисъл за всяко едно упражнение от Паневритмията досега има няколко възприети варианта. Главните принадлежат на Боян Боев, Георги Стойчев и Ина Дойнова.
Конкретното тълкуване може да намери различна приемлива форма според формата на преподаване, възрастовите особености и др. характеристики, които би се наложило да се спазват при разучаването.
Ще обобщим опита ни за класификация на видовете паневритмични движения според разбирането за тяхната форма, съдържание и смисъл с таблица 3. Тя допълва таблица 1.
Втори признак, според който бихме могли да класифицираме видовете паневритмични движения, това са петте пентаграмни принципа – основен идеен център в Словото. В таблица 4 предлагаме систематизирано примерно посочване на петте типа паневритмични движения според петте принципа, във връзка с конкретни качества, които те формират. Във втората колона първо е посочено общото им логическо наименование (по възможност с оригинално назоваване), а в скоби – срещаните в литературата назовавания, които се явяват допълващи от същия тип.
От таблица 4 ще обобщим: Паневритмичните движения: според принципа на Любовта са възпитаващи, според принципа на Мъдростта са развиващи, според принципа на Истината са формиращи, според принципа на Правдата са усъвършенстващи и според принципа на Добродетелта са еволюционни.
Следователно можем да направим следните изводи: 1. Всеки принцип придава собствена характеристика, т.е. има собствена проекция в паневритмичните движения. 2. Възпитаващият, развиващ и формиращ характер на паневритмичните движения изгражда цялостно личността у човека чрез въздействие върху ума, сърцето и волята. 3. Като включим към тях усъвършенстващия им и еволюционен характер, виждаме, отчитаме въздействието им още чрез душата и духа за изграждането на човека като духовно същество и на неговите тела, или като космичност. Трети логически подход, който можем да изберем за определяне на видовете паневритмични движения, е според признака физично/психично. Този признак ни насочва към разглеждането им по отношение на човешкото устройство (човек е физическо и психическо същество) и по отношение на научните клонове: Таблица 5 Според човешкото устройство може да образуваме три типа класификации по подпризнаци: духовни тела, физически характеристики и психическа изява. Според духовните тела паневритмичните движения са физически и духовни. Духовните могат да се разделят, от своя страна, на движения във всяко едно от телата: етерни, астрални, ментални, причинни и т.н. Според физическите характеристики може да има делене по тип процеси: физични паневритмични движения (това са движенията на ръцете, краката, трупа и т.н.) и органични ( това са движенията и процесите, активирани от паневритмичните процеси във всяка клетка, мускул, нерв, орган, система ). Според психическата изява биват движения и процеси в мисълта, чувствата, волята, душата, духа, паметта, съзнанието, интуицията и т.н..
Друго делене на видовете паневритмични движения може да има според научната диференциация на познанието. Тук могат да се включат много науки. Ще посоча няколко като пример. Геометрия: прави, криви, вълнообразни, кръгови движения и т. н. Проучване по форма и линия. Физика: електрични, магнетични, електромагнитни, торсионни паневритмични движения. Психология: Тук може да има много класификации според направленията в тази наука. Например:Паневритмични движения според развиването на всички видове интелигентност в човека. Екстериоризиращи и интериоризиращи. Според трансценденталната психология: съзерцателни, медитативни, концентриращи, визуализиращи, интуитивни и т.н. Социология: Знаем, че Учитея е говорил за Паневритмията като метод за създаване на ново общество, нови отношения. На пръв поглед може да се посочи възможността за проучване на паневритмичните движения и значението им за усъвършенстването на демокрацията, справедливостта, идентификацията, образователната, професионалната, спортната, профилактичната, рехабилитационната ефективност и мн.др. Педагогика: Една педагогическа класификация вече видяхме чрез таблица 4, но могат да бъдат посочени и по-подробни деления, които да улесняват проучването на Паневритмията от науката педагогика. Най-силният акцент в педагогическо отношение Паневритмията притежава в областта на разработване на теорията на възпитанието и самовъзпитанието. Етнология, фолклор, народопсихология са също силни страни, чрез разработването на които Паневритмията и идеите на Учителя могат да намерят достойно място в обществения живот днес: да повдигнат духа, да активизират исконните за българина универсални, хуманистични, рационални, демократични, природосъобразни и трансцендентални ценности и качества, известни от хилядолетното ни историческо минало.
В заключение ще посочим, че изследването на видовете паневритмични движения и техния характер представлява един правилен, ценен, социално и научно приемлив подход да се представи и да се възприеме Паневритмията в българското общество и в света. Доколко това е въпрос на настояще или на бъдеще зависи и от нашето умение в настоящия момент да бъдем “в света, но не от света”. Т.е. да мислим различно, да покажем на обществото идеи още по-демократични, още по-възпитателни, ценности още по-хуманни от тези, които са познати. Или по друг начин – да посочим ново разбиране върху съществуващите и утвърдени вече. Има много възможности. Има интерес. Има осъзнат духовен глад в обществото на всички нива и слоеве. Нашата адекватна реакция как да бъде поднесено безценното духовно богатство от Словото е най-важното в момента.
Мили приятели, с това свое изказване искам да приканя всеки, който проявява интерес, да се включи в научното изследване на Паневритмията – в онази област, която му е най-присърце. Има много начини: писане на статии за вестници и списания, участие в семинари, дисертации, издаване на студии, малки книжки, подготвяне на брошури и т.н. Лично аз ви приканвам за участие в две инициативи: написване на две книги. Първата е методика на преподаването по Паневритмия, за която са нужни специалисти по предметите. И втората – сборник с научно-популярни статии за Паневритмията с педагогическа насоченост. За нея може да се обръщате и към Людмила Червенкова. Благодаря ви!
Пловдив, 2004, Семинар по Паневритмия За координати: |
