За автора на Паневритмията

Петър Константинов Дънов е роден на 11 юли 1864 година в с.Хатърджа (днес с. Николаевка) България в семейството на свещеник Константин Дъновски. Потомък е на два български възрожденски рода. Майка му Добра е дъщеря на чорбаджи Атанас Георгиев, кмет на Хадърча, открил първото българско училище във Варненския край, а баща му – отец Дъновски е отслужил първото богослужение на български език вместо на гръцки в българската църква във Варна и е бил един от радетелите за българска религиозна свобода и просвещение.

След завършване на средното си образование в Свищов Петър Дънов заминава за Америка през 1888 г., за да следва теология в най-престижния за времето си Теологически факултет на Бостънския университет. След получаването на диплом за завършено висше образование веднага се записва и в Медицинския факултет на същия университет, където следва две години.

През 1895 г. се завръща в България, а през 1896 г. излиза книгата му “Науката и възпитанието”. Годините до 1900 са време на дълбока вътрешна трансформация и прозрение, в които той поема духовната си мисия. В следващите 11 години Петър Дънов изнася множество сказки и лекции върху духовни теми и френология във всички краища на България. Пътуванията му помагат да опознае народопсихологията на българина и да обогати своите френологични проучвания.

През 1899 г. във Варна се осъществява първата среща на неговите последователи. На нея идват трима души, но оттогава срещите стават ежегодни, с десетки, а впоследствие стотици участници. Така започват летните събори на Духовната верига, която дава основата на Общество Бяло братство. Заради необикновената дълбочина и проникновение на беседите и словата на Петър Дънов, на един от тези събори възниква обръщението “Учителю”, което оттогава остава. Духовният Учител бива разпознат зад личността на “г-н Дънов”.

От 1904 г. Петър Дънов се установява в София, а след 1911 г. неговите неделни беседи стават публични, започват в 10 ч. сутринта и продължават около час. През 1922 г. той слага началото на духовната Школа на Бялото братство, в която за 22 години изнася над 4000 беседи, създава окултна музика, дава насоки за здравословен начин на живот и личен пример за реализиране на идеите на своето учение. В неговата школа теорeтичните занятия са съчетани с духовни практики, методи за самоусъвършенстване, упражнения за развиване на тялото, ума и за облагородяване на  емоциите.

От 1922 г. нататък Учителя Беинса Дуно редовно извежда учениците си в планината – на Витоша и на връх Мусала в Рила планина. От 1929 г. ежегодно се прави летен лагер на Рила, в местността “Седемте рилски езера”. Това е “лятната духовна школа”, в която учениците са стимулирани да осъществяват по-тясна връзка с природата,  да се ползват от нейните блага,   да се справят с неблагоприятните условия на планината, както и да работят заедно и в хармония за своето самоусъвършенстване.

От 1932 до 1942 година край София се ражда Паневритмията, чиито движения и музика са дадени от Учителя Беинса Дуно.

В следващите години все повече ученици и последователи от страната се събират и обединяват в кръга на Паневритмията, която надхвърля националните граници и в момента вече се играе на петте континента.

На 27 декември 1944 г., след кратко боледуване Учителя Петър Дънов завършва земния си път. (Източник: ОББ)

които живее на земята, е Петър Дънов."