Упражнения

Движение и упражнения 

В природата всичко е в движение, но това движение е разумно. В това движение няма никакво сблъскване, всички същества се движат, но всяко същество се движи в своя посока и никога не става сблъскване. Това движение, то е разнообразно. (3)

Ще кажете, може би, че гимнастически упражнения са дадени от много автори. Това е вярно, но има разлика между техните упражнения и тези, които са копирани от живата природа, каквито ние правим. Едните и другите упражнения се различават по резултатите си. Ако резултатите, последствията, не са важни, тогава и вие можете да си съставяте упражнения. (4, стр.44)

Движенията, които ви давам, ги има в Природата. И само движенията, които са взети от Природата, са добри. А движения, които не са взети от Природата, не са хармонични и вредят на човека. (5, стр.62-63)

Каквито и да са упражненията, щом те могат да координират в човека енергиите на земята и слънцето, те са добри. А упражненията, които не могат да направят това, са ненужни.
Когато срещнете човек, който е координиран със слънчевите и земни енергии, той прилича на цъфнал плод, на зрял плод.
Религията е имала най-първо за цел да координира човека със земните и небесни енергии. А сега като са изгубили първоначалното й значение, искат да направят човека добър. Ако не можеш да го координираш, как ще го направиш добър? (6, стр.260)

Във всички религиозни общества се изключват упражненията като светски, но някога първоначалните гимнастики са били духовни. (5, стр.59-60)

Върху човешкия организъм има влияние Слънцето. После има едно движение от Слънцето към планетите, а друго движение от планетите към Слънцето. Това слънчево течение да го чувстваме, да го възприемаме и да приемаме живота от него. После трябва да се разбира и другото течение, което идва от планетите, минава през земята и отива към Слънцето. Трябва да се знае през кои дни става, за да се очакват тези приливи и отливи в природата. Всички религиозни танци и игри са били едно време средство за тези вълни в природата. (1, №679)

Ако държите ръцете си хлабаво във време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати. Тогава чрез упражненията влизате в досег със силите на природата. После, като правите упражненията вие мислите за обикновените си работи: за къща, за сметки и пр. Когато правите упражненията мисълта ви да бъде концентрирана. Движението е живот. Без движение животът не може да се прояви. Движението трябва да бъде разумно. И един сантиметър да се подвижиш, трябва да имаш някаква цел, някакво постижение. Сила има в движенията, защото чрез тях ще дойдете в хармония с всички разумни същества, които се движат. В тази хармония седи силата. (6, стр. 258)

Ако гимнастическите упражнения се играят бързо, няма полза. Те трябва да се играят бавно и с участието на ума. Съзнанието привлича енергиите. (6, стр. 258)

У всинца ви трябва да има желание, като правите едно упражнение, да вървите прогресивно в неговото изпълнение и сами да сте доволни. Друг закон за движението гласи: доколкото участва съзнанието ви в едно упражнение, дотолкова се ползвате. Инак то е един механически процес. (6, стр. 46)

Има едни движения, които наричам „движения на доброто”. Те са красиви. Когато някой извършва нещо лошо, той си служи с други движения. Движенията са важни, те определят много неща. Не можеш да направиш едно красиво движение, докато нямаш красива мисъл и красиво чувство. (5, стр. 57)

Всяко упражнение е един психофизиологически акт. (6, стр. 259)

Всяко движение, което човек прави, е резултат на вътрешна разумна сила. С всяко движение на главата, на ръцете и на краката, хората сами се правят щастливи или нещастни. (7, стр. 26)

От движенията на човека зависи с какви течения на природата ще се свързва: с възходящи или с низходящи... Всяко физическо движение на човека е придружено с известна психическа промяна. От движенията му зависи ще подобри или влоши своето психическо състояние. Всяко криво движение е в състояние да опорочи и най-светлата мисъл. (8, стр. 92-92)

Какво представят движенията на човека? Пласиране на енергии. Всяко движение, съзнателно или несъзнателно, е функция на нещо. Когато в организма на човека се събере много енергия, която не може да се впрегне на работа, той прави различни движения, за да я изпрати в природата. В това отношение много от движенията, които човек прави, са необходими, а някои не са необходими. Чрез движенията си човек или приема, или предава част от своята енергия.
Човек трябва да прави съзнателни движения и да ги прилага в своя физически живот като метод за трансформиране на енергиите си. Чрез разумни и съзнателни движения, вие може да подобрите разположението си. Ако чрез несъзнателните си движения човек променя разположението си от лошо в добро, колко повече той би могъл да направи това със съзнателните движения. Индусите имат цяла наука за движенията, макар че някъде те отиват до крайност. Обаче много от движенията им са в съгласие с разумната природа. Тези движения са необходими и на място. Всички движения, които са в съгласие със  законите на природата, са на място. Те могат да лекуват човека. (8, стр. 94-95)

Всяко движение, всяка проява в човека има отношение към неговото вътрешно естество. Не е безразлично как се ръкуваш с хората. Когато се ръкуваш с човек, когато обичаш, ти подаваш ръката си енергично, живо. Ако не обичаш даден човек, ти се ръкуваш с него вяло, безжизнено. Природата обича онези движения, чрез които се предава живот и енергия. Природата обича красивите движения. Под „природа“ разбирам разумните същества, които са взели участие в съграждането на разумния свят. (9)

Много от движенията на човека са неестествени. Те се дължат на факта, че той не знае как да започне да говори. Някой държи ръцете си скръстени, друг – свити на юмрук. Това е особена азбука, по която аз тълкувам нещата. Така мога да определя какви мисли ви занимават. Всяка мисъл, всяко чувство имат определени линии на движения. Всяко действие има своя дълбока причина. (10)

Има разумни и неразумни движения. Разумните движения са красиви, а неразумните не са красиви. Да изучавате движенията си, това значи да изучавате органическата или вътрешна динамика. Който се е домогнал до тази наука, той е господар на движенията си. Затова всяко негово движение е красиво и пластично. Той познава отде иде налягането върху човека и лесно се справя с него. Има два вида налягане: външно – върху цялото тяло и специфично върху мозъка и сърцето; вътрешно – върху всички органи. Чрез разумните и съзнателни движения човек може да въздейства върху налягането и ако е силно, да го намали, да го разпредели по цялото тяло. Ще кажете, че човек трябва да се тренира. Тренирането е механически процес. Разумната природа си служи със съзнателни упражнения, с гимнастика, а не с тренировка. Вятърът, например, е гимнастика, в която взимат участие и хората, и животните, и растенията. Няма живо същество, което да не взима участие в природните гимнастики. Изучавайте законите и методите, с които природата си служи, за да ги прилагате при възпитанието и самовъзпитанието. Природата разполага с методи за хранене, за дишане, за концентриране на мисълта и т.н. Като си служите с методите на природата, вие дохождате до истинското познаване на нещата, до положителната наука... Стремете се към красиви, съзнателни и пластични движения, за да се свържете разумно с приливите и отливите на космичната енергия, т.е. с изтичащата и втичаща се космична енергия. Излизането и влизането на космичната енергия определя здравословното състояние на човека, а също така и неговите мисли и чувства.
Който иска да се развива правилно, трябва да знае, че преди всичко той има отношение към Първата Причина и към разумната природа. Всичко останало в живота на човека е второстепенно. С други думи казано: върнете се към онова състояние, при което космичните енергии хармонично се втичат и изтичат от човешкия организъм. (11)

    
От невидимия свят постоянно ви възпитават. Всичките болки, които претърпяваме в тялото, са възпитателни методи на движение. Когато се научим да се движим правилно, всички болки ще изчезнат. Природата обича правилни движения, разумни движения. Трябва да има една школа, като вървите, красиво да бъде движението. В краката, в очите, в ръцете, в стойката, навсякъде да има една красота. (12)

Едно трябва да се знае: всяко движение, което човек прави, трябва да бъде точно определено и да съдържа в себе си известен смисъл. Обаче много хора правят безсмислени движения, които повече им пречат, отколкото да им помагат. Всяко движение има смисъл, само когато е в съгласие със законите на природата, които представляват нейния език. Човек може да хване ухото си и да каже, че това негово движение означава нещо разумно. Обаче това обяснение не е меродавно за самата природа. Дали ще хванем ухото си отгоре или отдолу, това има смисъл, но резултатите са различни. Изобщо има разумни, има и неразумни движения. Разумните движения представляват наука, към която някога хората ще се върнат. Върнат ли се днес, когато още не разбират нейните закони, те ще изпаднат в големи заблуждения и суеверия. (13)

Да знае човек какви движения да прави, това е наука, до която може да се домогне чрез ред упражнения и работа. Мнозина искат знания, но да ги придобият без усилия и работа, по механически начин. Това е невъзможно. (14)

Има един закон, който определя движението. Един разумен закон. Всяко едно движение определя дадения случай, точно какви са крайните резултати, последствията. Ако сте запознати с тази наука, от движенията на един човек може да знаете какви ще бъдат крайните резултати, последствията. Този закон има значение при самовъзпитанието. Човек трябва да се учи, да си движи ръцете. (15)

Вие трябва да се вглеждате в своите движения. Човек всякога трябва да се стреми към разумните движения. Никога не давайте подтик на едно неразумно движение в себе си. Научете се да владеете ръката си. Някой път направите едно неразумно движение с ръката си, но умът ви казва, че това движение не е право. Всяко ваше движение трябва да бъде предшествувано от ума ви. Първо направите движението, а после мислите. Това не е право. Умът ви трябва да бъде в изправно положение. Като дишате, не дишайте бързо, но плавно, бавно. При това, никакъв шум не трябва да се чува при дишането. Някои дишат така, че всички ги чуват. Това показва, че жлезите в тях са силно увеличени. Вследствие на това дишането не е правилно. Ако дишането в човека не е правилно, в дадения момент и мисълта не може да бъде нормална. (16)

За разбиране законите на самия живот, за разбиране на самата мисъл, за разбиране на самото движение се изисква друго нещо. Аз сега не говоря за онези прояви на движенията, които са чисто физически, но говоря за онези съзнателни движения. В съзнателните движения силата е вътре, а в несъзнателните, механически движения силата е отвън. В едно колело имате един ремък, който движи постоянно колелото отвън, а в един охлюв имате движението отвътре. (17)

Истински духовният знае законите за трансформиране на енергиите. Когато работи умствено или духовно, той знае в кои центрове да локализира енергията си. Ето защо, духовният човек никога не изразходва енергията си напразно. Каквато работа започне, той всякога ще я завърши успешно. И вие, като ученици, трябва да научите закона за трансформиране на енергията и да го прилагате в живота си. За духовния човек всяко движение, всяко побутване по главата, по челото или другаде има дълбок смисъл. Обикновеният човек прави несъзнателни движения. Той не разбира значението на тия движения. За пример, някой държи пръстите на ръцете си сключени. Това показва, че работите на този човек са стегнати, затворени... Понякога човек поставя ту левия крак върху десния, ту десния върху левия, с което мести енергията по цялото си тяло. Като знае, че всяко движение има смисъл, човек трябва да прави разумни, съзнателни движения. Ако не разбира значението на движенията, той трябва да наблюдава, да ги изучава. Движенията на човека трябва да бъдат хармонични! Някои държат главата си наляво, други – надясно. И едното, и другото положение на главата не е правилно. Всяко неправилно поставяне на главата, както и всяко нехармонично движение изобщо, създава ред пакости на човека. (18)

Човек трябва да се стреми да дойде до хармонично съчетаване на силите в своята душа. За да постигне тази хармония, той трябва да се откаже от съмнението и подозрението в себе си, като отрицателни сили. Натъкне ли се на тях, трябва да ги трансформира, да ги превърне в положителни. Невъзможно е човек да остане завинаги в едно и също състояние. При това, колкото по-скоро сменя състоянията си, толкова по-добре за него. За пример, като ходи ту с десния, ту с левия крак, човек мени енергията си. Левият крак е пасивен, десният – активен. Щом левият крак заеме положението на десния, и той става активен. Така се сменят енергиите и човек се движи. Същото става с ума и със сърцето на човека: в един момент умът е активен, в следния момент – пасивен; в даден момент сърцето е пасивно, в следния момент е активно. Докато енергиите постоянно се менят, човек се развива правилно. Не става ли смяна на енергиите, той не се развива правилно и нормално, вследствие на което се явяват болезнени състояния в него: гняв, съмнение, подозрение, безверие и др. Изпаднете ли в отрицателно състояние, направете опит да трансформирате състоянието си по някакъв начин, чрез движения, чрез ядене и т.н. (19)

Изобщо, движенията на тялото трябва да се координират или съгласуват. Когато движенията са правилни, тогава можем да говорим за координирани движения. Когато движенията са дисхармонични, не може да се говори за съгласуване между тях. Дисхармонията се пренася от една система в друга. Координирането е външен процес, но последствията му са вътрешни... Изучавайте движенията на човека, да разберете през какви състояния минава той… Човек трябва да знае как да поставя ръцете и краката си. Ако живее правилно и разумно, движенията му са естествени и правилни. Според вас кои движения са хармонични? Един счита едно движение за хармонично; друг – друго движение. Важно е всеки за себе си да различава хармоничните движения от дисхармоничните. Какъв е резултатът от хармоничните и дисхармоничните движения? Мислете върху тези неща и наблюдавайте движенията си, да не изпадате в противоречия. (20)

Когато някой маг прави известни движения, той е свързан с природата. В природата всичко е разумно. (21)

Движенията в природата могат да бъдат съзнателни или могат да бъдат подсъзнателни, или механически движения. Запример, ако имате някой камък, който пада от някой връх и се търкаля, това движение съзнателно ли е? (механическо е). Ако имате някой екскурзиант, който се качва нагоре по планината; това движение е съзнателно. Сега каква е разликата между това движение, механическото, на камъка, и движението на екскурзианта нагоре? Че камъкът ще измине един особен път, който той не знае, а посоката, по която екскурзиантът ще мине, е един определен път. Да кажем сега, че говорите общо за движението. Има общо движение, има и частично движение. Движението, доколкото има отношение към хората то ви интересува, вас например не ви интересува как се движи земята; не ви интересува, но трябва да ви интересува, защото, ако вие сте в едно бурно море, тази буря вече ви засяга, понеже параходът, на който вие пътувате, ще има повече клатушкане. Та общите и частични движения в света имат известно отношение към нас. Науката седи в това да обясни какво е влиянието на тия движения, които стават. (22)

Всички животни – от най-малките до най-големите – всички хора правят движения, по които се отличават. Аз наричам тези движения съзнателни, органически, за разлика от несъзнателните, т.е. от механическите движения. Ако не схванете основното движение в човека, особено при вървежа му, не можете да определите неговия характер. (23)


Литература:

1.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 2том, София, 1994
2.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 3том, София, 1994.
3. Учителя Петър Дънов, Съществувание, живот и отношение, МОК, 13 лекция > http://triangle.bg/books/1931-10-02-06.1999/1932-01-08-05.html
4. Учителя Петър Дънов,Четирите кръга, ООК, 1926-27, т. 4, София, 1997.
5.Беинса Дуно, Акордиране на човешката душа (архив на Боян Боев), т. 2, София, 2000
6. Учителят, Разговорите при седемте рилски езера, София, 1996.
7.Учителя Петър Дънов, Новата мисъл, ООК, 1932-33, т. 1, София, 1993.
8.Учителя Петър Дънов, Посока на растене, МОК 1926-1927, т. 1, София, 1939.
9.Учителя Петър Дънов, › Методи за самовъзпитание, MOK, Лекция от 5 VI1 931г.> http://triangle.bg/books/1931-02-06-06.1998/1931-06-05-06.html
10.Учителя Петър Дънов, Сеятелят, УС, Лекция от 1 I 1933 г. > http://triangle.bg/books/1932-12-18-05.1998/1933-01-01-05.html
11.Учителя Петър Дънов, Божествената мисъл, MOK, Лекция от 1 VI 1928 г. > http://triangle.bg/books/1927-09-04-19.1998/1928-06-01-05.html
12.Учителя Петър Дънов, Скръб и радост, МОК , Лекция 39 > http://triangle.bg/books/1938-09-23-05.1999/1939-09-01-05.html
13.Учителя Петър Дънов, Великата разумност, MOK, Лекция от 2 XXII 1932 г. >
http://triangle.bg/books/1932-09-23-05.1998/1932-12-02-05.html
14. Учителя Петър Дънов, Степени на съзнанието, OOK, Лекция от 9 IV 1930 г. > http://triangle.bg/books/1929-12-25-19.1998/1930-04-09-05.html
15.Учителя Петър Дънов, Съществувание, живот и отношение, MOK, ›  Лекция 16> http://triangle.bg/books/1931-10-02-06.1999/1932-01-29-05.html
16.Учителя Петър Дънов, Път на зазоряване, НБ, Беседа от  8.X.1939 г. >
http://triangle.bg/books/1939-09-24-10.1999/1939-10-08-10.html
17.Учителя Петър Дънов, Двата метода на природата,НБ, Беседа от 11 XXI 1923 г. > http://triangle.bg/books/1923-09-09-10.1998/1923-11-11-10.html
18.Учителя Петър Дънов, Възможни постижения, OOK, Лекция от 23 III 1927 г. > http://triangle.bg/books/1927-03-02-19.1998/1927-03-23-19.html
19.Учителя Петър Дънов, Светлина на мисълта, OOK, Лекция от 7 IV 1926 г.> http://triangle.bg/books/1926-02-10-19.1998/1926-04-07-19.html
20.Учителя Петър Дънов, Съразмерност в природата, MOK, Лекция от 2 VI 1933 г. >
http://triangle.bg/books/1933-02-17-05.1949/1933-06-02-05.html
21. Учителя Петър Дънов, Новото разбиране на връзката в живота,УС, Лекция от 17.XII.1933 г..> http://triangle.bg/books/1933-09-24-05.2000/1933-12-17-05.html
22.Учителя Петър Дънов, Съществувание, живот и отношение, MOK, › Лекция от 4 III 1932 г. > http://triangle.bg/books/1931-10-02-06.1999/1932-03-04-06.html
23.Учителя Петър Дънов, Съразмерност в природата, МОК, Лекция от 2 VI 1933 г. > http://triangle.bg/books/1933-02-17-05.1949/1933-06-02-05.html