Мъдростта

Хората страдат, защото не са мъдри. Мъдростта е, която дава светлина и знание. Докато съдиш, докато роптаеш, докато се оплакваш, ти си далеч от Мъдростта. (2, №2174)

Смириш ли се, ти си близо до Мъдростта. (2, №2151)

Мъдрецът намира щастието навсякъде и във всичко, а обикновеният човек само в специфични неща и места. Глупавият пък намира нещастието навсякъде и във всичко. (2, №2454)

Смирение е, когато имаш всичко: сила, знание, богатство, и да кажеш: "Господи, всичко това принадлежи на Тебе."
Само чрез смирението човек може да влезе в съприкосновение с висшите светове и да придобие Мъдростта. (2, №2152)

Мъдростта представлява най-мъчният път в живота на човека. По-труден път от Мъдростта не съществува. Когато някой ми говори за Божията Мъдрост, аз разбирам всичката светлина на безпределното пространство, която светлина никога не угасва.

Мъдростта – това е връзка с умовете на всички разумни същества. Истината – това е техният и нашият стремеж да бъдем във връзка и да съставляваме едно целокупно движение в живота. (2, №2111)

Знание е само това, което сме опитали, другото е предположение. (2, №2538)

Знанието не се добива отвън. То се намира вътре в нас. Отвън се придобиват условията, за да приложим това знание. (1, №1832)

Знанието не носи щастие. То е само условие за развитие на човека, а в процеса на развитието си, човек непременно ще мине през страдания. Който може да използува това условие, той ще придобие Мъдростта. Щом има Мъдростта, той има и Любовта в себе си. (2, №2233)

Мъдростта е най-голямото добро на Небето. Тя е най-голямото и нетленно богатство, с което човешкият дух може да разполага. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените същества са създали, и всички неща, които човеците са създали на земята. От този свят на Мъдростта изтича истинското знание, което е и за нас достъпно. И когато това знание премине през трите свята – Божествен, духовен и физически – и даде плод в тях, тогава то става реално за нас. (2, №2128)

Мъдростта е сила, която всеки може да придобие не изведнъж, но постепенно, с течение на времето. Мъдростта е нещо повече от знанието. Тя е абсолютна; в нея няма никакви заблуждения, никакви теории. С мъдрост търсим истината на нещата. Който търси истината, има повече светлина. И който мисли, в мозъка му има повече светлина. Светлината е свързана с истината, а истината е подбудителен мотив в мъдростта. Мъдростта е път за всички, на които Бог се изявява, които се учат да служат на Бога. Единственият път, който води към знанието, е Мъдростта.
(2, №2150)

Всичко във вселената е разумно. Умът е, който управлява проявлението. Бог постоянно мисли за нас и ние постоянно трябва да мислим за Него. Бъди чист като светлината. Прозрачен като водата. Обилен като Любовта. Светъл като Истината. Хармоничен като Мъдростта. Устойчив като Добродетелта. (1, №1767)

Видите ли истински красив човек, ще знаете, че той живее с Мъдростта. Само мъдрите са красиви. (2, №2232)

Умните използуват сегашните условия, а глупавите - бъдещите условия. Умните се учат от опитностите на другите и от своето минало, а глупавите се учат от своите опитности и от своето бъдеще. (2, №2001)

Красотата е външен израз на светлината, която излиза от Бога. Красивият човек отразява Божествената светлина върху другите хора. (1, №941)

Мъдрецът влияе на обикновените хора с мисълта си. Мисълта е велика сила, когато е чиста, светла, права мисъл. – Какво всъщност е магията? – Мъдрост. (2, №2186)

Когато дойде у вас Мъдростта, тя ще ви направи чисти, мирни, приветливи, сдържани, благопокорни. Безпристрастие, милосърдие и всички добри плодове ще внесе у вас. (2, №2296)

Когато сте в Божествения път, умът и сърцето са спокойни, гледате на всички хора и грешки снизходително, светло ви е, радостно ви е. Отклоните ли се от този път, идват различни смущения – това е една малка диагноза, за да следите в какъв път вървите. (2, №2492)

Настава някаква буря за вас – тя идва да подобри вашия живот. Идва сиромашия – това е за ваше добро. Идват несгоди, идват болести, това е за ваше добро. И доброто е за добро, и злото е за добро. (2, №2628)

Литература:
1.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 2том, София, 1994.
2.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 3том, София, 1994.