Любовта

Sunrise_ spring

Любовта и обичта

Любовта е великата реалност, Божественото в света. Целият всемир в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана Любов. Човек, като частица от Единството в света, е потопен в Любовта. Любовта е същественото в живота. (2, №2163)

Любовта е проява на Бога. Любовта е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя дава живот на всички същества. Тя е сила, която запазва всичко. Чрез Любовта се постигат всички идеали на човечеството и на човешката душа. Тя внася новото в света. (2, №2135)

Любовта подразбира служене. Любовта е служене, доброволно, с радост. Майката слугува на децата си и на мъжа си, защото ги обича. Любовта движи всички същества. (2, №2171)

Да имате едно хубаво разположение на сърцето си. Да изчезнат всички кисели чувства, мисли и постъпки. Няма по-хубаво нещо в света от Любовта. Каква приятност е да имате едно същество, на което да разчитате напълно. Да имате пълно доверие в него и във всички бури на живота никакъв страх да не проникне в душата ви. Такова нещо е Любовта. Не е ли Любовта, която ни носи в пространството? Всяко нещо, което е направено с Любов, е добро. (1, №1521)

Да обичаш някого, това значи да го озариш с мисълта си и чувството си така, както слънцето ни озарява със своята любов. Злото се стопява пред Любовта. Тя превръща погрешките и слабостите в добродетели. При Любовта мъртвият възкръсва, болният оздравява, неблагородните метали се превръщат в злато и диаманти, бездарният става даровит. За да се прояви, човек се нуждае от Любов. (2, №2173)

Сегашният човек не е готов още да възприеме любовта направо, във всичката й сила и пълнота.
Като обичате, ще излекувате сърцето си. Любовта, като могъща сила, ще излекува сърцето ви. Има едно ухание на Любовта. Това ухание е жертвоприношение - Господ го усеща. Господ тогава може да бъде доволен, когато Любовта е жертва на олтара на моето сърце. (2, №2020)

Това, което обърква ума, е чувство, не е любов. Докосне ли се до любовта, мъртвият оживява, глупавият поумнява, болният оздравява. Любовта внася живот, жизнена прана в човека. Безлюбието го обезсилва. Любовта е най-висшата музика, най-хубавата поезия, най-добрата молитва. Любовта е единение с Бога. Любовта е сила, която прави хората добри, красиви, тя преобразява всичко. (2, №2115)

Любовта изключва нечистотата, страданието, омразата – тя изключва всички отрицателни прояви. Там, където влезе Любовта, има радост, веселие, разширение, свобода. Който иска да бъде интелигентен, способен, щастлив, да люби. Аз не говоря за това, което хората наричат любов; това са страсти, чувства, мъки, каша.
Достатъчно е само за един момент любовта да проникне в душата на човека, за да придобие просветление на ума, да дойде в хармония със съществата на цялата земя, с целия космос. (2, №2108)

Магическа сила се крие в любовта! Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Тя преобразява отрицателните сили в положителни, повдига човека от земята към небето. Любовта е сила, която създава и възраства, утешава, възкресява, лекува. Тя движи всичко в света. (2, №2127)

Като обича себе си, човек се обновява; и като обича ближния, той се обновява; и като обича Бога, той се обновява. Да обичаш Бога, то е злато. Да обичаш ближния си, е сребро; а да обичаш себе си, е камък. Защо трябва да обичаш себе си? За да лекуваш тялото си. Човек трябва да обича ближния си, за да лекува сърцето си, а онзи, който иска да преуспява във всичко, трябва да обича Бога. (1, №920)

За да бъде обичан, човек трябва да има такива качества, от които окръжаващите се нуждаят. Ако давате от любов, това ползва и вас, и онзи, на когото давате.
Любовта не е единичен акт, а колективен. Когато някой люби, цялото небе, цялата земя, ангелите и силите вземат участие. Някой иска да люби, но никой нищо да не знае за любовта му. Любовта не мисли за последствия. Тя се ръководи от принципа. Щом принципът е прав, и последствията ще бъдат прави и добри. Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в целия космос. (2, №2134)

Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любещия човек, нито можеш да помрачиш ума му, нито да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е сила непобедима, всички може да я имате; тя се добива по благодат, без насилие. Що се отнася до Мъдростта и до Истината, там ще платите с кръвта си. Даром се дава само Любовта.
(2, №2315)

Срещнете ли някой човек, когото не обичате, намерете една добра черта в него и за тази именно черта го обикнете.
Заради Бога, Който живее в него, вие трябва да го обикнете, иначе ще излезе, че не обичате Бога.
Който ви обича, той ще ви услужи, в помощ ще ви е през всички трудни моменти на вашия живот. (2, №2116)

Бог в човека люби, а не самият човек, затова не можеш да изискваш да бъдеш обичан. Любовта насила не се дава. Търсете любовта в себе си, а не вън от себе си. Докато търсите любовта в хората, а не в себе си, всякога ще сте изложени на ред разочарования и противоречия. (2, №2133)

Ти ще обичаш – това е Божественото. Да искаш да те обичат – това е насилие.
Никой не трябва да се меси в любовта на другите. (2, №2209)

Извън Любовта човек не може да живее, ще се задуши.
Всички несъобразности, анормалности и страдания в живота произтичат от факта, че човек е излязъл от средата на Божията Любов. Истинският живот е в тази Любов. И дължината на вашия живот, вашето щастие и култура зависят от тази среда на Любовта. (2, №2205)

Само Любовта е в състояние да разреши всички социални въпроси. Любов, която причинява смущения, безпокойства, тревоги, не е истинска.
(2, №2158)

Любов е да желаеш благото на другите, както го желаеш за себе си. Любовта включва благото на всички същества. Любовта е жизненият еликсир, който вечно се търси от хората. Дето е Любовта, там е хармонията. (2, №2137)

Любовта е хармония на Духа.
Любовта е създала всички организми, всички същества. Тя е родила слънцата. (2, №2289)

Любовта е жизненият еликсир на всички времена и епохи. Където е любовта, там е хармонията. (2, №2290)

Чрез Любовта човек познава Бога в природата. За него всичко оживява: и камъните, и водата, и ветровете. Тогава той разбира, че Бог присъства навсякъде. Дето е Любовта, там има живот, светлина, знание. Любовта усилва светлината на човешкия ум, топлината на сърцето и силата на тялото. Здравата мисъл идва от светлината, която Любовта носи в себе си. (2, №2291)

Божествената Любов е закон сам за себе си. Тя е велика сила, която не се подчинява на никакъв закон, но освобождава ограничените, угнетените, поробените.
Любовта освобождава от робството на егоизма, от греха и смъртта.
(2, №2292)

Любовта е най-високият връх в света. Мъдростта е най-великата сила в живота. Истината съдържа най-красивия живот в себе си. (2, №2293)

Любовта е жива сила, която произтича от висшето, Божественото. Любовта е една постоянна, разумна сила в света, в която Бог пребъдва и Сам живее, и затова Любовта е единствената сила, на която и доброто, и злото се подчиняват. (2, №2238)

Подтикът на развитието зависи от Любовта, а после идва Мъдростта да помага. Всичкото развитие зависи от малкото, а не от голямото. Първо е малкото семенце, а после грамадният дъб.
Любовта озарява съзнанието на различните същества според степента на тяхното развитие. Господ е в Любовта. (2, №2122)

Човек трябва да учи от любов към знанието като нещо Божествено. Бог е Учителят на човека. Божиите мисли, желания и чувства не са като нашите. Неговите закони не са като нашите. И Неговата Любов не е като нашата. Бог се изявява във форма на скрит вътрешен идеал, като вътрешна светлина в човека. Чрез тази светлина човек разбира каква трябва да бъде истинската любов. (1, №1959)

За да влезеш в Царството Божие, трябва да минеш през вратата на Любовта.
Човек е една картина, която Бог довършва. Вие имате предназначение за една велика работа в природата. (1, №805)

Работете върху себе си. За сегашния живот по-хубави от тези условия няма да дойдат. Ако имаш Любов, Бог ще те послуша, преди ти да Му се помолиш. Когато се говори за Любовта, аз избягвам еднообразието. Любовта има много форми, в нея има голямо разнообразие. Тази Любов, за която ви говоря, едва сега идва в света. Ако обикнеш един човек и той става добър, ти го обичаш истински. (1, №1312)

Литература:
1.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 2том, София, 1994.
2.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 3том, София, 1994.