Връзката с Духовното начало

        Духът, това е първото проявление на Бога в света. Второто изявление на Бога, това е Любовта. Третото изявление е доброто, плод на Духа. (2, №2841)

"Духът е това, което дава живот." И с този Дух трябва да се свържете. То е същината, която съществува в природата. Тази същина е в слънчевите лъчи, в храната, във въздуха, във водата, във всичко, което е чисто и неопетнено. Някой човек излъчва нещо топло, хубаво. Това е Духът, тази вечна същина, която свързва хората, минава от един човек в друг. Духът свързва хората. (1, №963)
 

Духът – това е Божествената светлина, силното, мощното, което поддържа живота на всички същества. Присъствието на Духа създава непреривна светлинна енергия в човешкия ум. (1, №1040)
 

В света има само едно Единно Начало, към което трябва да имаме еднакви отношения. Не еднакви права, не равенство. Не може да имаме еднакви права. На малкото дете ще дадат толкова, колкото може да изяде. На големия човек – повече. Всеки според своята възраст ще получи. (1, №1261)

Ако мислиш, че Бог е вън от тебе, ти нямаш никакво понятие за БОГА. Бог е скрит и зад най-малките явления, и зад най-малката сила. Нищо в света не става без Неговата сила. (1, №944)

Вие гледате на Бога като на външна необходимост, като на Същество, което наказва и преследва, поради което се страхувате от Него, отколкото да Го обичате. За вас Бог е в бурята, земетресенията, в страданията. Търсите Го само отвън, а не вътре в себе си. Докато гледате така на Бога, всякога ще останете далеч от Него. Приемете Бога първо в себе си, в своята душа, в своето сърце, в своя ум, като израз на велики мисли и чувства, като подтик към добри и възвишени дела. От там погледнете небето, звездите, спрете се пред изворите, пред цветята, вижте планините и долините, оставете се да ви лъхне тихия ветрец – навсякъде е Бог, вън и вътре у вас. Всичко е изпълнено с Божието присъствие. (2, №2768)

Събудите ли се с една хубава мисъл, с едно топло чувство, решите ли да направите този ден едно добро дело, хрумне ли ви една добра идея, знайте, че това е Бог в мисълта или в идеята. Бог е скрит във всяка идея, която може да ви повдигне, да ви даде подтик и насока. (2, №2955)

Религиозното чувство е фино. Едно от най-деликатните чувства. Индусите го наричат "хилядолистник". Който го има развит, в него има една деликатност, една нежност, навсякъде и във всичко е внимателен. (1, №946)

Молитвата трябва да бъде точна, кратка, ясна, интензивна. Молитвата е дишането на душата. (2, №2677)

Молитвата повишава вибрациите на човешката аура, а чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Молитвата е общение с Бога, дишане на душата, израз на велика хармония и само тя е в сила да отмахне онази грубост, която съществува сега в света. (1, №1052)

За да разбере човек какво нещо е Духът, душата му трябва да се пробуди. Защото само душата има пряко общение с Духа. Без душа ние нямаше да имаме никакво понятие за Духа. И може да се каже, че каквото е отношението на израстващото зрънце към Слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух. Човешката душа изпитва свещен трепет пред Божия Дух, защото Животът и растенето й зависят от него. (3, стр.55)

В Стария Завет хората са принасяли жертвоприношения пред Господа. Ние, съвременните хора, като се явим пред Господа, какво ще принесем? – Най-хубавата мисъл, най-хубавото чувство, най-хубавата постъпка. (1, №795)

Идеите са, които дават вътрешен смисъл и красота на живота. Една идея е силна, когато може да расте при най-неблагоприятните условия. (1, №1035)

Между слънцето и човешкия организъм съществува такава връзка, каквато между Бога и душата – без тази връзка човек не може да се развива. Умът на човека може да се развива само под влиянието на Божия Дух. (1, №1191)

Остарял е този човек, защото никого не обича и няма кой да го обича. Да обичате другите хора, това е служене на Бога. Да ходите, да мислите, да работите, да се молите - това е служене на Бога. (1, №980)

Кармата се ликвидира със закона на Любовта, а не с бягане. Дихармата е сбор от светли сили - "Благодатта Божия". Ако сте внимателни и разумни, добре ще ликвидирате с кармата си и ще влезете в дихармата. Иначе кармата ще ви завлече. (1, №1085)

Бог в Своето битие е Дух.
Духът е изявление на Бога. Той вечно е съществувал и вечно ще същест­вува. Духът е начало на всички неща. (3, стр.53)

Има Един, който се проявява като Любов, като Мъдрост и като Истина.

Има Един! И цялата Жива Природа говори за този Единия, Великия.

Наричат го Бог, Господ, Отец.

Той изпълва всичко, изпълва цялото Битие, всички светове, всички слънчеви системи и все пак остава непроявен. И в цялата вечност Той не може напълно да се прояви. В нея няма всички форми, чрез които Той би могъл напълно да се прояви.

Сам по Себе Си Абсолютният, Непостижимият е без форма. Той е Нищо. Но това Нищо съдържа всичко в Себе Си. Ограничава се, без да се ограничи. Смалява се, без да се смали. Създава, но никога не се изтощава.

Проявява се във всичко, но сам Той не е в проявеното. Крепи всичко – и отвътре, и отвън, но сам Той не взема участие в нищо.

Уподобяваме Го на Светлина, на Разум – Логос. Но сам по Себе Си Той не е ни Светлина, ни Разум. Светлина, Разум – това са Негови прояви.

Бог не присъства по един материален начин в света. И наистина, когато един художник нарисува една картина, той в картината ли е? Когато един ваятел извае една статуя, той в статуята ли е?

Ала когато Великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени, Знание без грешки, Свобода без ограничения.

И когато казваме, че Бог е Любов, ние подраз­бираме едно изявление на Бога. Затова, където е Любовта, където е Доброто, което е неин плод, там Бог се проявява.

Говорим ли за Бога като Любов, ние подразбираме онова Същество, от което произтича всичкият Живот във Вселената и което свързва всички живи души в едно цяло, без То да се измени. (3, стр.37)

Духът е вечната, безсмъртна основа на този именно Живот. Той крие в Себе Си всички първични форми, в които Животът се проявява. А под първични форми се подразбират онези форми, които произтичат направо от Духа. Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на Живота.

Духът в Своята същина е един, но в проявите Си Той е множество. Единство и множество – това са свойства на Духа. Като проява, Духът е множество от единия Си полюс до другия. Затова казвам: един е Духът, много са духовете. Духовете – това са дихания, родени от едното Дихание.

В множеството на Духа се проявява неизчерпа­емото Му разнообразие. И величието на Божия Дух се проявява в това разнообразие. Духът носи всичките неизброими богатства на видимите светове и разкрива какво е Бог.

Бог слиза при нас, като изпраща Духа Си, както Слънцето изпраща светлината си. Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни носи Своите блага, доброволно, без да Му искаме това и без Той да иска каквато и да било отплата от нас.

Всичко, което притежаваме, нему се дължи. Хората, повече или по-малко, винаги са съзнавали това. Те са определяли тази разумна Сила, която изтича от Бога и се проявява в света по различни начини; наричали са я с най-различни имена – първична субстанция, първична енергия, закони на Природата и прочее.

Ала законите Духът ги създава. Те имат отно­шение към онази велика енергия в света, която излиза от първичното си състояние, влиза в пътя на еволюцията, диференцира се, за да се прояви в своето безкрайно разнообразие. И този път на развитие не е нищо друго, освен мировото движение на Духа при прилагане на един общ космичен план.

Духът е най-великата реалност. От гледище на физическия свят Той е невидим, но от гледище на Божествения свят Той е така обективен, както тялото във физическия свят и както душата в Духовния свят.

Всичко велико, възвишено, мощно в света се дължи на Духа. (3, стр.53-54)

Красотата е външен израз на светлината, която излиза от Бога. Красивият човек отразява Божествената светлина върху другите хора. (1, №941)

Ангелите се отличават по две качества – те са много интелигентни и крайно справедливи. И всеки един от вас, който е интелигентен и може да бъде абсолютно справедлив, може да бъде ангел. (1, №1718)

Когато сте в най-голяма мъчнотия и затруднение, природата е предвидила вашите нужди и намира начин да окаже помощ, но не по начин, както вие мислите, но по най-невероятния, както само тя знае да помага. (1, № 1015)

Всеки си има свой път, както звездите. Пътят, който Бог ти е определил, върви в него. (1, №858)

 

Литература:

1.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 2том, София, 1994.

2.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 3том, София, 1994.

3. Учителят говори (съст. Г. Радев), София 2005, (Изд. Бяло Братство).